Предстоящи събития
Двудневна екскурзия в Славянка планина (Алиботуш). Изкачване на острия - Сухия връх, както и първенците - Гоцев връх и Шабран. И едно важно историческо събитие в програмата! 16-11-2019 Двудневна - Славянка планина - Гоцев връх и резерват Алиботуш (Средно Напреднали) Двудневна екскурзия в Родопите - от Чала до Триград, резерват Казаните и най-високата панорамна площадка на Балканите - Вълчи камък! 23-11-2019 Двудневна - Родопите - от Чала до Триград, Казаните, Вълчи камък (Начинаещи) Тържествено приключване на 2019г - хижа Яворов и разходка по Суходолската долина, Погледец и куп изненади!!! :) 30-11-2019 Приключване на 2019г - хижа Яворов, Пирин (Начинаещи) Патагония - толкова далечна, възхитителна и бленувана! От Игуасу до Ушуая - 5 национални парка и фантастичен кръг на Края на Света! :) 02-12-2019 Патагония - мечта на Края на Света! (Средно напреднали) Двудневна опознавателна екскурзия в югозападната част на Рила планина 07-12-2019 Рила - хижа Македония и резерват Парангалица (Начинаещи) Зимна Старопланинска приказка - приключения в резерват Чупрене - х. Горски Рай и връх Оба /2033м/!!! 04-01-2020 Зимна Стара планина - х. Горски Рай и връх Оба (Средно напреднали) Зимна екскурзия в Пирин - изкачване на върховете Полежан и Безбог 11-01-2020 Зимен Пирин - изкачване на Полежан и Безбог (Начинаещи) Двудневна зимна екскурзия в Родопите - Караджов камък и вълнуващ преход от Добростан до Асеновград! :) 18-01-2020 Зимни Родопи - Караджов камък и Добростанския дял (Начинаещи) Зимна Старопланинска приказка - приключения в резерват Царичина и изкачване на връх Вежен! 25-01-2020 Зимна Стара планина - хижа и връх Вежен (Средно напреднали) Двудневна зимна екскурзия в Родопите - резерват Червената стена и неговите мохикани - върховете Попа и Червената стена!!! :) 01-02-2020 Зимни Родопи - от Бачковски манастир до Югово (Средно напреднали) Зимна екскурзия до Спано Поле, Спанополски чукар и Дончови Караули в Пирин 08-02-2020 Зимен Пирин - Спано Поле и Дончови Караули (Средно Напреднали) Двудневна зимна екскурзия в Родопите - Древният Кемеров мост, панорамният връх Виденица и дръзката пътеката Дяволския мост 15-02-2020 Зимни Родопи - връх Виденица, Кемеров мост и пътеката Дяволския мост (Начинаещи) Зимна екскурзия до Спано Поле и изкачване на любимия на много турсити връх Синаница :) 15-02-2020 Зимен Пирин - Изкачване на Синаница от Спано поле (Средно напреднали) Двудневна зимна екскурзия в Пирин - изкачване на Газей, Ушиците и Полежаните 22-02-2020 Зимен Пирин - Газей, Ушиците и Полежаните (Средно напреднали) Алиботуш (Славянка) през зимата - наслада за душата! Изкачване на Голям Царев връх и разходка в Стъргач планина! 22-02-2020 Славянка планина в бяла премяна - Голям Царев връх, резерват Алиботуш и планината Стъргач (Средно Напреднали) Екскурзия - изненада! :) 29-02-2020 Зимна екскурзия-изненада!!! (Начинаещи) Зимен празник в Рила - Страшното езеро и Купените еднодневно 03-03-2020 Зимна Рила - Страшното езеро и връх Голям Купен (Средно напреднали) Зимно изкачване на връх Куклите в Пирин. Траверс и опция за изкачване на Зъба. 07-03-2020 Зимен Пирин - изкачване и траверс на Куклите (Средно напреднали) Двудневна зимна екскурзия в Пирин - траверс на страховития гребен на Малък Полежан - една от топ-екскурзиите на зимата!!! 07-03-2020 Зимен Пирин - Попово езеро и преход от Безбог до Демяница през гребена на М. Полежан (Средно напреднали) Зимен преход в Рила - от х. Рилски езера през Харамията, Зелени рид до х. Иван Вазов 14-03-2020 Двудневна зимна екскурзия в Рила - до х. Иван Вазов и обратно (Средно напреднали) Двудневна зимна екскурзия в Пирин - изкачване на върховете Джано и Дисилица. Кременските езера в бяла премяна! :) 14-03-2020 Зимен Пирин - Джано и Дисилица (Средно напреднали) Двудневна зимна екскурзия в Родопите - билото Карлък, Гела и Турлата - "най-високата" екскурзия на Родопите 21-03-2020 Зимни Родопи - трекинг по билото Карлък и Турлата над Гела (Средно Напреднали) Зимна екскурзия в Пирин - изкачване на северния ръб на Валявишкия чукар и Тевно езеро :) 21-03-2020 Зимен Пирин - Тевно езеро и изкачване на северния ръб на Валявишки чукар (Средно напреднали) Еднодневна зимнa екскурзия до връх Мальовица в Рила 28-03-2020 Зимна Рила - Връх Мальовица - бяла мечта (Средно напреднали) Зимно изкачване на Митикас в Олимп! Сензационен преход за напреднали! 02-04-2020 Олимп - зимно изкачване на Митикас (Напреднали) Зимна екскурзия в Пирин - Спано поле, Мозговишки рид и Гредаро - необикновена изненада в Пирин! :) 04-04-2020 Зимен Пирин - Спано Поле, Мозговишки рид и Гредаро (Средно напреднали) Зимна екскурзия до Тевно езеро в Пирин - двудневна екскурзия за истинските ценители 10-04-2020 Зимен Пирин - Тевно езеро (Средно напреднали) Зимнa екскурзия до Тодорин връх и Синьото езеро в Пирин - рай за душата! 10-04-2020 Зимнa екскурзия до Тодорин връх и Синьото езеро в Пирин (Средно напреднали) Индонезия - пътешествие сред изумителни острови, вулкани и изгреви от тях, джунгла, храмове, бит и култура на най-голямата мюсюлманска страна в света!!! 10-04-2020 Индонезия - 4 вулкана, 3 дни в джунглата, гмуркане, много бит и култура!!! Хималаите - необикновеният Непал, преход до Светилището на Анапурна и грандиозният Даулагири 17-04-2020 Хималаите - Светилището на Анапурна и Даулагири (Начинаещи) Зимно изкачване на връх Каменица - двудневна екскурзия в Пирин! 18-04-2020 Зимен Пирин - изкачване на величествената Каменица (Средно напреднали) Зимна екскурзия в Пирин - изкачване на най-трудния туристически връх - Голяма Стража!!! :) 18-04-2020 Зимен Пирин - изкачване на умопомрачителния Голяма Стража! (Напреднали) Перу - Кордилерите Бланка и Уайуаш /Андите/ - 8 дневен трекинг около най-красивите и вълнуващи върхове на Земята! Мачу Пикчу, Амазонската джунгла и още много!!! 14-05-2020 Перу - чудеса, 8-дневен трекинг в Кордилерите Бланка и Уайуаш, Амазонската джунгла! (Средно Напреднали) Корсика - Средиземноморското планинско чудо! 10 дни сред зашеметяващи скалисти планини, поразителни езера и удивителни водопади! 13-06-2020 Феноменът Корсика и митичният маршрут GR20 - 10 дни! (Средно Напреднали) Исландия - земя на елфи, мистерии, лед и огън, гейзери, зеленина, изумителни водопади, пещери, ледници, дъги и щастливи хора! (Начинаещи) - 9 (10) дни 20-06-2020 Пътешествие в Исландия - в надпревара с чудесата на Земята (Начинаещи) Фарьорските острови - тайното съкровище на Северния Атлантик (Средно Напреднали) - 9 дни 04-07-2020 Фарьорските острови - романтичната стихия на Северния Атлантик (Средно Напреднали) Очарованието на Италия - Доломитите - 9 дни паметни приключения! 18-07-2020 Гордостта на Италия - приказните Доломити 9 дни (Средно Напреднали) 9-дневна екскурзия в Юлийските Алпи (Словения) - изкачване на словенските първенци Триглав и Шкрлатица, както и още 4 големи върха! Водопади и внушителни панорами!!! 08-08-2020 Юлийските Алпи - 6 големи върха за 9 дни! (Средно напреднали) Монголия - копнеж по дивото! Седем дни в Алтай и десет дни в пустинята Гоби - добре дошли при истински свободните хора и земята на "вечното синьо небе" - 20 дни :) 12-08-2020 Монголия - недокосната от модерния свят - Алтай и Гоби (Средно напреднали) Дивата Албания - 9 предизвикателни дни в Албанските Алпи! 22-08-2020 Албанска Проклетия - 9 дни за истински ценители (Средно Напреднали) Индия - Гарвалски Хималаи - изкачване на връх Гаруда /6000м/ и трекинг до базовите лагери и района на върховете Чангабанг, Каланка, Дунагири и Нанда Деви - 18 дни :) 12-09-2020 Гарвалски Хималаи - Лагер 1 на Чангабанг и изкачване на връх Гаруда /6000м/ (Средно напреднали) Вълшебната долина Хунза и трекинг до базовите лагери на Нанга Парбат, Ракапоши и Диран. Изумителна Природа на една шепа площ! :) 17-09-2020 Пакистан - долината Хунза и трекинг до базовите лагери на Нанга Парбат и Диран (Начинаещи) Обикни Армения, за да я опознаеш! 12 дни, наситени с богата култура, величествена история, неосквернена природа, качествена кухня и много други, привличащи ни, блага! 18-09-2020 Армения - необикновена и самобитна (Средно Напреднали) Чили, Боливия и Полинезия - Великденски остров, Атакама, несравнимото езеро Уюни, най-високият вулкан на света и приключения в Андите - 19 дни :) 13-11-2020 Чили - „Там, където свършва Земята“! Боливия и Великденски остров! (Начинаещи)

Пътешествие Перу 2017г - пътепис на Станислав Георгиев - част 2

 

18 юни 2017г.

- Слънцето ни е другарче от сутринта вече – няма мъгли, няма облаци. Виждаме и града, в който пристигнахме снощи. Това е друга ракия – поне в центъра., който беше на 10 мин от нашия хотел. Не пропуснахме да го разгледаме – красиви постройки оформят централната му част. Имахме и късмет – тази сутрин хората празнуваха нещо – музика, вдигане на перуанския флаг, официални лица и преминаване на малка полицейска част. Разходихме се добре, събрахме слънце и … нахвърляхме раниците в задната част на автобусчето и на път. Днес трябва да минем границата от 4900 м. Крайната цел е едно малко градче – Чивай. От него на следващия ден ще разглеждаме каньона Колка и ако имаме късмет, ще видим кондорите. 
- Когато тръгвахме към Перу и четях за това, че ще минем през 4900 м се представях един хребет – качваме се и после слизаме. Да, ама не !!! Вярно – качвахме се, но горе попаднахме на едно безкрайно плато – на 4400 метра. Края на пътя не се вижда – огромно плато на над 4000 м – чудо.
- Алекс постоянно ни повтаря – пийте вода, пийте вода, дъвчете кока. Опитах и великите кока листа – помагали – грънци. Може би аз съм нещо повреден или безчувствен. Опитах – ей Богу, опитах… Насилих се и дъвках тази каша няколко пъти – ами нищо не почувствах. Ще видим….
- На платото спирахме няколко пъти - почивки, разглеждане, лами – появиха и те. Сигурно е много трудно да се оцелее в тези условия на тази височина. Да се каже, че нещо расте тук е трудно – единични тревички и нещо като храстчета, но малки, много малки.
- В далечината се виждат действащи вулкани – попушват малко. Онзи горе дали ще е с нас??? Знаем много добре каква е честотата на сеизмичната дейност в тази страна. Чували сме и за пораженията, които са ѝ нанесени. БЛАГОДАРИМ!!! Той ни чува и вижда, дано и да ни пази!!! БЛАГОДРАРИМ!!!
- Накрая започнахме да слизаме. Пътят се вие като змия и там долу някъде е нашето селце Чивай. Имаме и първите оплаквания за главоболие – поне двама човека от групата не са добре. Дано да им мине. Казаха, че си имат лекарства – предложих от моите също. Алекс предложи хапчета, които са местни – може би това е най-добрия подход.
- Към обяд сме в Чивай. Малко прашно селце. Центърът му е ремонт, улиците не са асфалтирани, появиха се триколките – транспорта на бедните, и стандартните стърчащи железа от къщите. Нищо ново. Беше ни разказано за това, че Перу е един от световните износители на медна руда и други метали. Имат хората. Но – 95 % от добива е харизан на чужди фирми. Да ви прилича на нещо??? За тях „месото“, а за перуанците „зелето“ – е средно: свинско със зеле!!! Май и при нас е същата манджа.
- В хотела ни чакаше разкошен обяд – маса, отрупана с местни манджи – взимаш колкото и каквото искаш. Този път се наядохме до отказ. Супите им бяха отлични.
- Починахме си малко, взехме си банските, кърпата и джапанките, и автобуса ни поведе към басейна (силно казано, но …) с минерална вода. И това влизаше в програмата. Къпане на открито в басейн с минерална вода на 4000 метра. Звучи добре, нали??? Мястото е в началото на каньона, който ще гледаме утре. Над басейна все още стои мост на реката, който е правен от инките – и те са си имали Кольо-Фичето. Платихме си таксата за влизане и в басейна. Приятно е. Малко духаше, а с моята неизяснена настинка – стискам палци да се оправя.
- И…в басейна се появи една „нимфа“ – Рита – американка, привлечена от смеха и шумотевицата, която се чуваше от нашата група. Не разбираше нищо, но смеха си е смях на всички езици. Хареса си Тигърчето Петьо и работата тръгна. Тя приказва на английски, а той на български и се разбират само с усмивките си.
- Вечерта изкарахме в един местен ресторант. 100-те метра от хотела до ресторанта ги минахме с автобуса – да не би да се загубим. Вече вечер става хладно – тънката пухенка ми върши страхотна работа една тениска отдолу и друго не ми трябва.
- Всичко мина перфектно – храната беше добра, имахме жива музика, имаше и танци. Даже и нас ни включиха. Рита се появи – явно тяхната група се движи паралелно с нашата от място на място. Тигърчето П е щастливо.
- Исках да помогна на музикантите и си купих един диск – знам, че няма да е качествен, но просто исках да им дам малко парички. Нямах в себе си техните солета и затова им дадох 5 долара. Малко по-късно един от музикантите дойде при мен и поиска да му сменя банкнотата – нямало да му я вземат в банката – била малко дефектна. Както и да е - май бях сбъркал с добрите си намерения. Не всичко, което изглежда че не е в ред, всъщност е така. Трябва да се внимава. След вечерята се разходихме в центъра на градчето – попаднах на едно магазинче с местни местни бижута – изтъргувах се и взех два комплекта за Ачето и Стефчето – дано да им харесат.

19 юни 2017г

- Ставане рано, закуска и в автобуса. Ако имаме късмет, днес ще видим кондорите. Пътувахме около 1 час с едно спиране на поредния пазар. Вече знаем какво ни чака там като асортимент, като цени и т.н. Графикът на местните водачи се изпълнява – местните трябва да имат шанс да продадат нещо. Все пак, всеки път с удоволствие гледам красивите шапки, ръкавици, торбички и какво ли още не, изработено на ръка от хората. Основен цвят е червеният – всичко се върти около него.
- Пътят, по който пътувахме, беше в строителство. Но как го правеха??? Прави се профила на пътя в скалите и след това се включва една поточна линия, в която:
- една машина прави на нещо като смес от малки камъчета – раздробява повърхностния слоя от около 15-20см.
- друга машина прави суха смес от цимент и така подготвения материал;
- трета машина разпръсква вода и пак го разбърква;
- четвъртата машина е тежък валяк;
- след това този слой отстоява и след определен период от време върху него се поставят два слоя асфалт – перфектен път – няма напуквания, няма дупки, няма бабуни.
- Минахме и през тунел, но този не е като нашите – просто пробита дупка в скалата - ами така го правят хората, но се използва – и ние минахме.
- Вече сме в каньона – гледката е страховита и впечатляваща. Стигнахме и до мястото, от където по принцип се наблюдават кондорите – ако те решат да се покажат все пак, де. Около мястото са паркирали около 30-50 автобуса като нашия. Около 500-600 кибика са приготвили фотоапаратите и чакат „птичките“ да се появят. Местят се от място на място, като си мислят, че новото е по-добро. Искат да са до оградата, а не там някъде отзад. Един час мина и няма никой. Отпуснаха ни още 30 минути. И тогава когато ни оставаха само 5 минути, те се появиха – много бяха. Кръжаха, без да си мърдат крилата и без да се интересуват от двукраките там долу. Те си бяха вкъщи. Прелитаха над нас пак и пак. БЛАГОДАРИМ!!! Снимахме, снимахме и май никой не
искаше да си тръгва. Ще ми се един ден да слезем при реката и от там да стигнем до билото - виждаха се пътечки, които някой може би е използвал за тази цел. Сега няма време – тук сме за тези два часа само … у-у-у-у-у-у.
- Все пак всяко нещо си има край – трябваше да се натоварим в автобусчето – чакаше ни дълъг път – днес трябваше да стигнем до Пуно – основния град на Титикака. Чакаха ни около 8 часа път.
- Част то пътят минаваше отново по познатото ни плато – 4400 метра. Този път спряхме на най-високата точка. Огледахме се, пихме по един чай с кока и още някакви местни местни треви. Видяхме заобикалящите ни от всякъде пасивни и действащи вулкани, направихме редовните снимки, и на път. Тези, които ги болеше главата, пак ги боли - лоша работа.
- За себе си реших, че кока листата не са за мене. Ефект не чувствам, а определено не са и удоволствие. Оставам си на вода – редовно и постоянно.
- Пътуваме на изток – държим една постоянна височина – около 4400 м. Картинката около нас също е постоянна – жълта еднаквост. Мислех си че на 4000 м ни чака студ и снегове, но забравих че сме на около 5 градуса южно от екватора. През деня е приятно, само дето трябва да се внимава с разголването – слънцето пече, но сме на високо и на човек малко му трябва за да изстине. Днес като ли че съм по-добре – носът ми не беше запушен. Ще я бъде.
- Спряхме за момент и на поредното езеро – красиво е – на 4400 м. – да не повярва човек – добре, че е пред мене. От поредното пазарче купих обещаната мъничка лама за Маята – сметката е правилна – съотношението на оферираната цена към крайната е 5:1.
- На около 50 км от Пуно минахме през едно малко градче. Хората имаха естествени нужди и потърсихме нужното място – е, по-добре да не бяхме спирали. Но направеното показа, че човек може да се приспособи към всичко.
- По тъмно сме в Пуно и Титикака. Хотелът е добър. Намерихме си ресторантче с редовните перуански изпълнители, хапнахме си и по леглата – утре ни чакаше Титикака. Благодаря ти Алекс, благодаря ти, Тигърче – ако не беше ти, никога нямаше да ги видя тези красоти. А Маята порастна с още една година днес.

20 юни 2017г.

- Стандартна процедура – вече свикнахме – закуска и в автобуса. 15 минути и сме на брега на езерото. 30-40 корабчета са паркирани на пристана и чакат такива като нас. Нашето е второто от дясно – ама те са еднакви, бе. В Перу където и искаш да отидеш ти е нужен местен лицензиран водач – така е и тук. Освен този, който се търкаля с нас от два дни, се появява още едни – той ще е гид само за езерото. Добре – няма проблем. Сядаме и той ни засипва с цифри, обяснения и истории. В другия край на езерото се виждат планините на Боливия – половината езеро е на Перу, другата на Боливия. Най-напред ще минем през тръстиковите острови, а после ще плаваме до едно островче на два часа от брега. Добре – давай капитане !!! (той беше един местен индианец с криви зъби и хубав усмивка - с нашия водач си говориха на местния език – кечуа – добре звучи).
- Наближаваме тръстиката – има пропускателен пункт – ние сме си платили. Обясняват ни как да поздравим местните хора, как да отговорим на техния поздрав: Kamisaraki – Waliki. А хората ни чакат на островите. Всяка лодка си знае пристана – няма мотане, няма застъпване – пазарът е разпределен предварително и всичко е ясно. Ние причакваме на „нашето“ островче и кметът на колонията, заедно с цялото племе ни посрещат. Среща ни и един малчуган – облечен в три ката дрехи и шапка – сложил си е усмивка и ни маха – е докато бяхме далече от острова. После подложи ръчичка …. Научили са го на всичко. Вижте го, моля??? За мене тази снимка стана един от символите на тази страна. Тъжно и красиво. Дали така трябва да е, дали тези хора искат
да е така, ще се изменят ли някога нещата някога??? Няма как да знаем….
- Сядаме върху основата на острова, местните ни заобикалят – бързо и точно – свикнали са. 90 % са жени. Всяка прави нещо – шие, плете, преде. Кметът, на име Сантяго, вече ни разказва как се строи остров, как се закотвя, как се правят къщите върху него, хвали се с наличието на осветление, което идва от соларни панели – имат си и телевизори. Вече правят и по-малко деца – иначе преди било всяка година. Лекцията свършва, всяка жена хваща за ръката по двама от нас и ги води към една от къщичките – т.е. – това е една стая с площ около 9-10 кв.м.- просто място за спане, а след това на пазара. Има го задължително във всяка колония и да знаете - тук пазарлъка не върви – цените са твърди. Тези тук знаят, че идващите имат пари и не отстъпват. След това обявяват, че който иска може да си заплати и да се повози на техните тръстикови кораби. Хайде сега – дошли сме до тук и няма да се повозим – давай. В нашата лодка беше и мъника от посрещането – човъркаше нещо по пода и никой не се грижеше да него. Имаше една зелена „топка“ на носа си, която явно не правеше впечатление на никой, а на него не му пречеше. С Петьо сменихме за малко гребците – лодката вървеше без проблеми. Местните ни похвалиха, че сме добри капитани и обратно на острова.
- Все пак нещата, които предлагат хората, са красиви.
- Рита се появи пак – прегръдки, усмивки – а той какво мисли за мене – попита тя. От къде да знам какво е намислил онзи горе??? Гонда Вода!!!
- Сядаме пак в корабчето и потегляме за острова. Защо на този остров – просто той е определен за нашата група – 2 часа в езерото. Малко на покрива на корабчето, малко вътре и после взех, че поисках да го покарам това корито – стана. Приятно беше.
- Езерото е на 3812 метра – сладководно и все още живо. Дано местните успят да го запазят чисто.
- Пристигаме на острова – бавничко се качваме до центъра на единственото село и се оглеждаме от там – много е красиво!!! Водата е с хиляди оттенъци на синия цвят. Малките вълнички се преследват и все едно, че идват и се качват по склона на острова.
- Хората се бяха подготвили – прекараха ни през поредния пазар (май ентусиазма за купуване вече се е изпарил) и в ресторанта за обяд – на брега - езерото е пред нас. В края на обяда ни демонстрираха как хората са си правили нещо като шампоан – листа от местно растение, мачкане, прекарване през ренде и получената смес се слага във вода. Тази смес пере всичко – вълната, която изпраха пред нас стана наистина чисто бяла. Е, похвалиха, че това чудо била причината мъжете в тази страна да не са плешиви. Вярно – не видях плешив индианец, но дали това е причината???
- Пресякохме острова и заслизахме към чакащото ни от другата страна корабче. Тогава видях една много стара жена. Много ми заприлича на мумиите. Не мърдаше. Само пръстите на ръцете й се движеха – предеше. Очите й също не се движеха. От дясно имаше чинийка за парички. Някой я беше поставил тази жена там. Вечерта щеше да я прибере  – като вещ. След малчугана, това е втория символ на Перу – те си приличат по някакъв начин - тъжни са и в началото на живота и им и в края.
- На връщане пак си поначесох крастата с карането на корабчето и почти по тъмно бяхме в Пуно. Отново искам да БЛАГОДАРЯ и да кажа на Тигърчето А – да е живо и здраво!!! Хубавините днес нямаха край !!!

21 юни 2017г.

- Сутринта тръгваме към Куско – старата столица на Перу. За начина на пътуване вече знаете всичко и няма да го повтарям – дълго е, но е приятно заради това, което виждаш по пътя. Пристигнахме по тъмно рано сутрин – градът беше се смълчал. Денят мина в автобуса. Все пак по тъмно видяхме нещо от града – центъра, катедралата – красиво е.
- обмених малко пари – по време на предишните опити за обмяна ми бяха отказали за вземат някои банкноти в долари - тук нямаше проблем с тях – взеха всичко. Все пак, когато се
подготвяте за такова пътешествие бъдете прецизни в избора на банкноти – не трябва да са прегънати, скъсани и надраскани – по-лесно ще бъде.
- купих си и месните лекарства за височини, както и за истинка – в аптеката се обяснявахме с десетопръстната система и работа стана. Изядох едно хапче за истинката и съм заспал като
къпан.
- От всеки хотел изпращам снимки на Маята от поредния ден.

22 юни 2017г.

- Сутринта - бре – добре съм – това хапче подейства. Посоката е Мачу Пикчу . Пътуваме с малко автобусче. Все по-често се чува онова 'Олантайтамбо'. Вече се знае, че това е градчето, от където се тръгва към този феномен. Ще вземат да забравят за Гонда Вода. Един го вика така, друг го поправя – било с й и без й. Но при всички случаи звучи добре. Полека се търкаляме към крайната си цел днес , а тя е именно това малко градче.
- Пристигаме към 1-2 следобед. Градчето е пълно с туристи. Чува се всякаква реч и всякаква порода двукраки се разхождат из центъра – руси, тъмни, къдрави, гологлави, по двойки, сами,
с огромни раници или просто по къси гащи и малко „колосана“ риза. Готино е.
- Купихме си по-една шапка с надпис Мачу Пикчу – готови сме за утре. Взех по една и за Серьогата и Иво – не може – приятелите следва да се уважават. Набутах ги някъде в раницата.
- разгледахме и терасите около градчето – от едната страна искаха пари – дадох им и се изкачих до най-високата точка – селото е в краката ми. От другата страна на селото терасите се
посещават без заплащане, но нагоре може да се качиш до 5 часа след обед. Инките са били най-големите майстори на терасирането – ето все още съществуват – не се използват по
предназначение, но и така става работа. Накрая уважихме центъра с по една бира и се дотътрихме до хотела.
- Поизпрах малко – нещо блузките и другите неща започнаха да свършват. Имаше и място и възможност нещата да изсъхнат – два дни щяхме да сме на това място.
- И вечеря с консумация на фирменото перуанско ядене – 7 човека си поръчахме. Стигнахме до ресторанта – там няма никой – да не сме нещо сбъркали??? Не, не сме това си е местната система – водя ти група за вечеря. Това се трае. Но … донесоха ни поръчаната вечеря – ужас – печен плъх. Ей хора, яде се, но трябва да сте гладни. Аз си го изядох – как беше - пени се, не пени се – ще те ям – пари съм давал. Разбира се, има и други неща за ядене. И на другия ден ми нямаше нищо – само дето бързах за закуската. Абе Гонда Вода – в най-негативния ѝ смисъл.
- И за да не свършваме деня с тази история вижте нещо красиво – видяхме го на поредния пазар по пътя към Олантайтамбо на поредното пазарче. След като ни разказаха за това как се правят цветове, как се преде и тъче, ни показаха и едно оглозгано черепче и попитаха дали знаем от къде това чудо се е взело при тях - ами било на турист, който нищо не си купил от пазара им – ууууууууу. Аз не си купих нищо – ще видят те….. Но нещата са красиви!!!
- Тигърче А пак си заслужи възгласа БЛАГОДАРЯ, както и пожеланието: да си жив и здрав!!!

Намерете ни на