Зимен уикенд в Пирин – върховете Дисилица и Джано с гледки към Кременските езера

Виждали ли сте Кременските езера през зимата???!!! Сега е вашият шанс! Настръхваме само при мисълта колко велик уикенд ни предстои! Както е известно, едни от най-величествените гледки са от Джано, а тези от Дисилица не отстъпват по красота! Затова се организираме бързо, срещаме се в 7 сутринта на пилоните на НДК и хукваме към Добринище и хижа Безбог (с лифта). Още няма обяд и сме превалили северния ръб на връх Безбог, вървейки към Стражите и Дисилица. За около 2,5ч достигаме върха по умерен склон и не сдържаме емоциите си – Пиринският Матерхорн – Голяма Стража ни респектира с непристъпния си вид, Газей, отзад, е не по-малко впечатляващ, а Вихрен и Кутело изскачат с огромните си конуси над полегатия ръб на Каймакчал! А Каймакчал не е далеч – за около 20 мин може да отскочим по равния склон до него! От там пред нас зейват още по-впечатляващи панорами, допълнени с дълбоката долина на река Демяница и отвесната верига на Стражите и Ушиците! Ще трябва да запазим пози и за утре, затова прибираме фотоапаратите и се прибираме по същия път до х. Безбог! Денят е паметен!

Вторият ден от нашето зимно приключение ще предложи фантастични панорами и емоции! Поемаме рано-рано (за да използваме фирнования сняг) по склона на Безбожкия превал и след 20 минути сме горе. Пред нас блесват Дженгал, Каменица, Сиврия и много други зимни колоси! Продължаваме към Попово езеро, като със снегоходките това става бързо! За около час и половина достигаме пиринското море и правим традиционна почивка. Следва истинската част от прехода – изкачването на Джано! За около още 2ч по безкрайния му склон достигаме билото и се смайваме – Кременските езера са под нас в цялата си бяла прелест!!! Иска ни се да се втурнем към тях, но козирките ни отрезвяват и оставаме на гордото чело на този връх-карлинг! Цели 4 циркуса са в краката ни, а наоколо върховете са толкова остри, че все едно сме в Алпите! Това е Джано! Не е за хора със слаби сърца, а за истински пиринисти! Изстискваме до последно позите и батериите на фотоапаратите и поемаме обратно. Трудно могат да се опишат емоциите на този уикенд. Запазваме ги за себе си, защото и да ги разкажем, трудно ще ни разберат!