Зимно изкачване на Яловарника в Пирин – титаничен завършек на сезона!

Само при споменаването на името Яловарника настръхваме, сърцето ни затуптява все по-учестено и ни снабдява с нужната доза кръв, за да овладеем емоциите и адреналина си! Добре дошли в зимен Пирин! Високият 2772мнв любим наш връх е разположен на страничното Каменишко било и за по-запалените планинари представлява неутоим порив на приключенския им дух, заслепявайки с право величието на своя по-висок и известен съсед – Каменица!

Тръгваме рано-рано в 6:45ч сутринта (пилоните на НДК), тъй като ни чака вълнуващ ден! След 3 часа сме на х. Яне Сандански и от там се захващаме за „работа“! Следва загрявката до х. Беговица, която ще отнеме час и половина. Отпочиваме за обяд, слагаме снегоходките и поемаме. Излизаме в Беговишката долина и започваме да набираме денивелация. Попаднали под легендарните върхове Куклите, Зъба, Каменица и Яловарника, се дивим, снимаме и продължаваме нагоре. Тук вече започваме да осъзнаваме защо Каменица и Яловарника са планини в планините – огромни и непристъпни със своите строги ръбове и козирки! Загрявката ни за утрешния ден включва разходка до Кукленското езеро, до което се достига приятно в снега, за разлика от лятото, когато трябва да лазим около клека. Изключително зареждаща разходка. Вечерта сме в хижа Беговица и се сгряваме с благи напитки. Мечтаем за неделния ден и чакаме да мине по-бързо нощта!

И ето, че дългоочакваният ден настъпи! Поемаме по същата долина, за да се докоснем до мечтата си – Яловарника! Сутрин се ходи по-лесно, тъй като снегът е замръзнал. Някак си неусетно се доближаваме до Беговишкия превал и от там се отделяме по посока превалчето между Зъба и Яловарника. Някъде под превала сваляме снегоходките и слагаме котките – става все по-интересно! Под строгите правила, диктувани от водача, излизаме между двата върха и започваме същинската атака на върха. Движим се обвързани. Почиваме често, тъй като наклонът се увеличава. Адреналинът също расте. Спомняме си епичната ни битка от зимата на 2015, когато за първи път се добрахме до връхната кота с много сплотена и готина група (снимки по-долу). Снимаме незабравими алпийски кадри. Вятърът започва да ни брули, но не се предаваме, дори се амбицираме и надъхваме задружно. Точно преди билото е най-стръмно. Внимаваме да не настъпваме въжето и стриктно слушаме инструкциите на водача всяка стъпка! Когато навсякъде около нас може само да се слиза, всичко е ясно – прегръдки, овации и много снимки! Благодарим си и благодарим на Пирин, че ни допусна! Чувство на величие забушува в нас! Трудно сдържаме емоциите си..