Пакистан – долината Хунза и трекинг в трите най-високи планини на Земята!!!

Когато за първи път посетих Пакистан, останах поразен от изящeството на околния ландшафт! Бих казал, без да се замисля, че това е държавата с най-красива и грандиозна планинска Природа на Земята! (авторът)

В най-северната провинция на Пакистан – „Гилгит-Балтистан“ – се срещат трите най-високи планини на Земята – Хималаите, Каракорум и Хиндукуш! Това е територия от безброй огромни върхове, прорязани от много и дълбоки речни долини – Инд, Шигар, Гилгит, Бралду, Хунза и т.н.. Нерядко между долините на реките и върховете над тях денивелацията е 6-7 хиляди метра! В тази област преди всичко властва веригата на Каракорум – най-внушителната планина на Земята за своите размери! Малко по на северозапад от най-високите върхове на Каракорум (К2, Гашербрумите и Броуд пик), почти до границата с Афганистан и Китай, се „крие“ най-феноменалната планинска долина на Земята – Хунза! Самата долина е оригиналния „Път на Коприната“, който преминава през величествения Каракорум и продължава в Китай! Хунза често бива наричана ‘Шангри-Ла’ (Земен Рай) и се смята, че именно това място стои зад митичната долина Шангри-Ла от романа „Изгубеният хоризонт“ на Джеймс Хилтън (1933г). Много велики личности са описвали изящието на Хунза – Ерик Шиптън, един от най-видните пионери в проучването на най-високите планини на Земята от средата на миналия век, я нарича „Най-висшето проявление на планинското величие“! Лорд Курзон, вицекрал на Индия, забелязва „Около малката долина Хунза има повече шест и седемхилядници, отколкото три и четирихилядници в цялата верига на Алпите“. Долината Хунза се дели на 3 основни части: Долна, Средна и Горна Хунза, като средната и горната предизвикват най-голям интерес – там е величествената природа, етническо многообразие, историческите ценности и уникалния местен бит! В миналото да посетиш долината е било доста трудно – изисквало се е специално разрешително, издавано от местния Мир (Управителят на щата Хунза). И ако го получи, гостенинът се е сблъсквал с мъчната за прохождане територия през свлачища, кални пътища, пропаднал или запречен път от каменопади, лавини или поройни дъждове… Всичко това коренно се променя, когато през 1979г е завършена впечатляващата Каракорумска магистрала, следваща Пътя на Коприната! „Осмото чудо на света“, както са я наричали, е един от най-високопланинските пътища на Земята, чийто строеж е отнел над хиляда жертви! Пътят се вие до 4720м, а отварянето на границата с Китай при прохода Кунджераб дава значително търговско и туристическо развитие на региона! Приказната красота на долината не се изразява само в зашеметяващите върхове на Каракорум, стърчащи 5-6 хиляди метра над нея, а още с ефирните си багри (особено есента), стремглавите водопади, живописните ждрела, фантастичните меандри, дъгата от разнообразни цветя, известната хунзийска вода – „мел“, земите на местните – висящите им градини, схлупените къщурки и най-вече самите хунзи като народност! И ето че някак неусетно стигнахме и до щастливите хунзи! Но защо щастливи?…

Хората тук говорят на своя собствени бурушаски и вахански езици (съответно Средна и Горна Хунза), които не са сродни с нито един от другите световни езици. Също така говорят и урду и английски. Вероизповеданието е ислям, при това една от най-мистичните ислямски разновидности в ислямската религия, изповядвана от 95% от населението. Тъкмо за това в Хунза няма да чуете призиви за молитва, носещи се от високоговорителите на минаретата. Всичко е тихо и кротко, молитвата тук е лично дело. Хунзите се славят с изключително физическо и здравословно състояние, те се къпят в ледените води дори и при минус 15 градуса температура, до 100 годишна възраст играят активно в различни игри, 40 годишните жени при тях изглеждат като девойки, на 60 съхраняват своята стройна и изящна фигура, а на 65 все още раждат деца. Тайната на дълголетието им се крие, освен в хранителния режим, в един единствен плод – кайсията!!! И зиме, и лете похапват диви кайсии – пресни или сушени, с обвивката и с костилката, сготвени, направени на компот, под формата на нектар или мляко, дори в хляба. Кайсията е основният поминък и основната храна. Мазнината за готвене също е кайсиева, извлечена от ядката на плода. В Хунза кайсията е позната като полезен плод от поне 2000 г. пр.Хр.. След това е пренесена в Европа… през България! У нас се e отглеждала още през I век от новата ера, докато до Средна Европа достига чак през XV-XVI век. Бързо нашумява нейният здравословен ефект и в края на 16ти век маслото от кайсиеви ядки, концентрирало в себе си най-мощното от плода, струвало колкото злато! Маслото от кайсиевите ядки от Хунза е пълноценна клетъчна храна с богато съдържание на минерали, витамини, различни естествени биостимулатори и мастни киселини. Но уникалният здравословен ефект на маслото от кайсиеви ядки от Хунза се дължи в най-висока степен на богатото съдържание на антитуморния витамин В17! Много учени са изследвали начина на живот на хунзийците. Режимът им на хранене е уникален – предимно вегетариански, с малко белтъчини – 50-60 грама дневно, които идват главно от достатъчно чисти мляко и месо. За сравнение, у нас дневният прием на белтъчини е средно 200-300 г. Хората от Хунза получават въглехидратите си предимно от кайсиите, а когато напролет запасите свършат… просто няма какво да ядат. Това е известната хунзийска гладна пролет. По това време те не ядат почти нищо и само веднъж на ден пият ошаф от сушени кайсии. Този своеобразен пост е изведен в култ и строго се съблюдава.

Много лавини кънтят по склоновете на могъщия Каракорум и заплашват да унищожат поминъка на хунзийците, но построяването на Каракорумската магистрала и проникването на чуждестранни туристи, влияние и стоки по долината, е най-опасната лавина, която грози местните и техния щастлив и изолиран от външния свят живот! Именно затова днес вече е поизбледняла славата на дълголетния им и здравословен живот и долината се е превърнала в една от топ-атракциите на Пакистан. Ние се надяваме, че няма с нищо лошо да допринесем към живота на хунзите, а само временно ще им идем на гости и ще „откраднем“ от удивителната красота на Природата там и ще усетим колко сърдечни и мили домакини са те! Всъщност, до присъединяването към Пакистан през 1974г хунзите не са имали полиция!!! Хората са толкова честни и приятелски настроени, че ако случайно си забравиш или загубиш нещо, то бива запазвано и можеш да си го вземеш по всяко едно време!

Нанга Парбат – име, което няма нужда от преставяне! Име, при чието произнасяне потреперваш и се смиряваш! Може би най-героичният и един от най-харизматичните 8-хилядници на Земята! Той не е особено красив и остър както десетки други хималайски, каракорумски, андийски или алпийски върхове, но мощната му снага се издига 7000м над долината на река Инд и принуждава всички местни или туристи да питаят страхопочитание и възхита! Нанга Парбат (8126м) е деветият по височина връх на света. Той се издига в най-северозападната част на Хималаите и реално е последният връх на най-високата планинска система на Земята. Веднага от другата страна на река Инд започват масивите на Каракорум и Хиндукуш – мястото е неповторимо – трите най-високи планини се събират тук! За първи път е изкачен от австриеца Херман Бул, участник в германско-австрийска експедиция през 1953г. Дотогава стотици души са опитвали да го достигнат, а десетки са загиналите по склоновете му! След 1953г ситуацията не се променя особено и продължава редуване на успешни изкачвания и трагедии! Първото му зимно изкачване стана наскоро – през 2016г.! Причините за трудното му достигане са основно две: 1) стръмните му склонове, осеяни с висящи ледници и опасности от лавини; 2) резките промени на времето – все пак това е един самотен великан на фона на околните долини, който пръв посреща атмосферните фронтове! Базовият му лагер от юг – Рупалската стена, висока 4600м – ще промени живота ни! До нея ни очаква едно пътуване, което може да претендира като най-съкровеното в живота ни! Ще спим в уютна къща за гости буквално под самия Нанга Парбат, който ще видим на длан на изгрев от къщичката ни, а после с джипове и трекинг през приказни зелени поляни и ледници ще достигнем до базовия му лагер от юг, където през 1970г за първи път е изкачена Рупалската стена от братята Меснер! Ще говорим дълго и широко за тези героични подвизи и всички трагични обстоятелства около тях…

След Нанга Парбат се отправяме към най-малко познатата, но не и най-малко удивителна от 3те най-високи планини – Хиндукуш! Тя е третата по височина планина на Земята! Дълга е 800км., и се намира на територията на Афганистан, Пакистан и Таджикистан, като в тази поредност е разпределена площта ѝ. В Таджикистан граничи с Памир, а в Пакистан граничи с Каракорум и Хималаите (масивът на Нанга Парбат). Въпреки че в Пакистан е по-малката част от планината, там се намира първенецът ѝ – Тирич Мир /7708м/! В Афганистан е вторият по височина връх – Ношак /7492м/. Ще навлезем в дива долина, осеяна с езера и водопади, заобиколена от грамадни склонове. Кулминацията ще бъде трекинга до езеро над 5000мнв, което ще ни препарира (снимки по-долу)!

Нашето пътешествие:

Ден 1 

Полет София – Исламабад. Пристигане сутринта на летището. Настаняване в хотел. Нашите колеги – фирмата съорганизатор – са опитни в бранша планинари, работили с едни от най-големите величия в световния алпинизъм за последните повече от 40г! С тях осъществихме успешно нелекия трекинг до базовия лагер на К2 и преминахме превала Гондогоро Ла през 2019г, както и две експедиции до долината Хунза! Ще се разходим из стария град – Равалпинди, центъра на Исламабад и музея Тексила. Вероятно няма да има време за всичките, но за това е предвиден и последния ден, когато се връщаме от трека. Този ден може да остане и последен, ако има вариант да хванем полет за Гилгит след международните.

Нощувка – хотел.

Ден 2

Закусваме и полет до Гилгит. Днешната цел е селцето Минапин. До него ни делят около 2 часа вълнуващо пътуване от Гилгит по Каракорумската магистрала. Това е и съвременният Път на Коприната, по който ще се движим няколко от следващите дни! Навлизаме в долината! Почти през цялото време, след като сме видяли Нанга Парбат, срещу нас ще е зашеметяващият масив на Ракапоши /7788м/. За да стигнем Минапин, ще заобиколим от запад Ракапоши и ще му се появим от север. Настаняваме се за нощувка в Минапин.

Поета храна: закуска, обяд, вечеря. Нощувка – хотел.

Ден 3

Днес започваме трекинга до базовия лагер на Ракапоши. Предстоят ни 850м денивелация или около 3-4 часа ходене (Минапин е на 2000м, а Хапакун на 2850мнв). Достигаме зелената поляна Хапакун и се приготвяме за нощувка на палатки!

Поета храна: закуска, обяд, вечеря. Нощувка – палатка.

Ден 4

Днес ще се изкачим до базовия лагер на Ракапоши – преход, който ще ни разкрие разтърсващи гледки към феноманлни ледници и заледени 7-хилядници! Ден, който ще напълни душите ни! За около 2,5ч ще достигнем поляната Тагафари, къде е базовия лагер на Ракопоши. Ще се разходим още час наоколо и ще се спуснем обратно до Минапин (4ч слизане). Остава ни малко повече от час трансфер до столицата на долината Хунза – Каримабад, където ще се настаним на хотел.

Поета храна: закуска, обяд, вечеря. Нощувка – хотел.

Ден 5

Еднодневна екскурзия в района – посещение на древните крепости Алтит и Балтит (700-800 годишни), както и местността „Покривът на света“, от където ще се изумим на гледки към върховете Спантик /7027м/ (Златният връх), Ракапоши, Ултар /7388м/, Диран, Дамския пръст (Lady Finger – 6000м) и Дистегил Сар /7885м/ – 19-тия по височина връх на Земята, който е и първенец в тази част на Каракорум! Етимологията на върха идва от другия местен език Вакхи и в директен превод означава „Над вътрешното ранчо“. Това е един феноменален ден, в който ще видим страшно много от красотата на долината Хунза и ще разберем много за историята ѝ! Нощувка в хотел на брега на езерото Атабад.

Поета храна: закуска, обяд, вечеря. Нощувка – хотел.

Ден 6

Днес ще пропътуваме до края на Каракорумската магистрала от пакистанската ѝ част – исторически ден, в който ще достигнем превала Кунджераб (4720мнв) – най-високия граничен пункт на Земята! Този ден ще допълни вчерашния по красота на околните пейзажи! Пътуването ще е прекалено вълнуващо и емоционално и ще ни отнеме цялата светла част на деня, през които често ще спираме за снимки и разкази! Предвидили сме и плаване в езерото Атабад с лодка за желаещите! Ще докоснем Китай и ще се върнем обратно за втора нощувка на езерото.

Поета храна: закуска, обяд, вечеря. Нощувка – хотел.

Ден 7

Събуждаме се, закусваме и се готвим за дълъг ден на пътуване. Ще пътуваме към южната страна (южната) на Нанга Парбат, за да се насладим на чутовната Рупалска стена – може би най-голямата стена на Земята (4500м)! Ще спим в къща за гости в китно селце почти в основата ѝ, а утре ще направим и преход до базовия ѝ лагер!

Поета храна: закуска, обяд, вечеря. Нощувка – къща за гости.

Ден 8

Трансфер с джипки и пешеходен преход до базовия лагер на Рупалската стена, известен още като лагерът Херлигкофер (на името на ръководителя на първата успешна експедиция до върха през 1953г., както и първата успешна експедиция, изкачила успешно Рупалската стена през 1970г.). Излишно е описваме емоцията от този ден и размерите на стената, които буквално ще ни смачкат! След 6ч преход ще се завърнем в нашето селце за втора нощувка.

Ден 9

Закуска и трансфер до Скарду – столицата на алпийските експедиции към К2 и другите големци на Каракорум! Късния следобед ще се разходим из една от перлите край Скарду – Студената пустиня, където ще изпратим залеза!

Поета храна: закуска, обяд, вечеря. Нощувка – хотел.

Ден 10

Ден за тур в и около Скарду – ще посетим важни културни паметници, още една пустиня и разкошния курорт Шангри Ла, известен с прелесното си езеро и феноменалните природни пейзажи около него.

Поета храна: закуска, обяд, вечеря. Нощувка – хотел.

Ден 11

Един от най-магнетичните дни на нашето пътешествие – ще направим лек трекинг до второто най-високо плато на Земята след Тибет – Национален Парк Деосай! Извънземни пейзажи, плата и върхове над 5000м, стихийни облаци и ветрове (ще достигнем до 4400мнв с лек преход) – ден, който никога няма да забравим! Спускаме се обратно в Скарду за последна нощ в нашето луксозно хотелче.

Поета храна: закуска, обяд, вечеря. Нощувка – хотел.

Ден 12

Полет до Исламабад и трансфер до долините на Хиндукуш!

Поета храна: закуска, обяд, вечеря. Нощувка – хотел.

Ден 13

Пътуване с бус из приказните долини на Хиндукуш, където ще се наситим на реки, водопади и езера по пътя.

Поета храна: закуска, обяд, вечеря. Нощувка – хотел.

Ден 14

Посещение на 2 красиви езера в Хиндукуш.

Поета храна: закуска, обяд, вечеря. Нощувка – хотел.

Ден 15

Кулминационният ден в Хиндукуш – ще имаме дълъг ден на преход (8-10ч), за да достигнем едно от топ езерата на Хиндукуш (снимка по Ден 15). Очаква ни по-голяма денивелация в двете посоки, но всяка крачка си заслужава! Спускаме се обратно и спим отново в хотел.

Поета храна: закуска, обяд, вечеря. Нощувка – хотел.

Ден 16

Пътуване обратно до Исламабад.

Поета храна: закуска, обяд, вечеря. Нощувка – хотел.

Ден 17

Резервен ден, който е задължителен, ако по време на програмата ни има канселирани полети, които никак не са рядкост. Ако всички полети се случат по план, ще използваме деня за тур в Исламабад, шопинг и т.н..

Поета храна: закуска, обяд, вечеря. Нощувка – хотел.

Ден 18

Полети към България.

Поета закуска.

„Nature is such a friend of ours, we don’t lose until death; and even after death we disappear into nature.“ (Tolstoy)