Тодорини езера, нощно изкачване на Вихрен и изгрев от върха

Както винаги сме казвали – нощните преходи имат няколко предимства пред дневните:

1. Няма Слънце – съответно няма жега, пот и трудно ходене по баирите.
2. Няма тълпи по пътеките
3. Съвършено различна арена на пребиваване – „спяща планина“ и мистика, пълна или почти пълна луна (винаги подбираме датите около пълнолуние), позволяваща да се движим дори без челник!

Вече нямаме търпение да започнем! Събиране на групата сутринта в 7:00ч пред пилоните на НДК (бул. Витоша), от където поемаме приключението към Банско и хижа Вихрен. Малко преди нея спираме, за да продължим пеш към Бъндеришкия циркус и Тодорина порта. Последната е едно от най-любимите места на туристите, защото разкрива смайваща гледка към цял Пирин и показва в най-добър ракурс алпийския му вид!!! До нея ни трябват около 3ч без да бързаме. От там до космическото Горно Тодорино езеро имаме още съвсем малко, а то е сгушено под Тодорките във вторичен циркус, който човек има усещането за марсиански терен!!! След пълната нирвана горе се спускаме по същия път надолу, за да спестим сили за нощния преход. Ще спим в Добринище, за да избегнем шума в хижата.

Нощес се „излюпваме“ в 1:30ч и след кратък трансфер сме в началото на пътеката за Вихрен. Имаме 3ч спокойно ходене до върха. Движението през нощта е балсам за душата и тялото – хладно и леко. Трябва ни челник за всеки случай, но ще предпочитаме без изкуствена светлина да се насладим на пълната Луна, която ще чертае пътя ни. А за изгрева от върха няма какво да се каже – човек трябва да е там, за да го изживее! Носим си дебела връхна дреха, защото по изгрев ще е студено! След като ни напече и затопли, ще се спуснем надолу по кръгов преход. Можем да си харесаме 1-2 полянки, на които да дремнем за по половин час. Нямаме бърза работа. По обяд сме в хижата, където можем да обядваме, а след това да се приберем у дома, за да се наспим за новата седмица. Уикенд, който се помни вечно!