Ниво: Средно напреднали Научете повече за нивото
Когато за първи път четох за Гарвалските Хималаи, бях още на крехка тийнейджърска възраст. У мен се загнезди натрапчивото усещане, че това е един непристъпен свят, арена само за богоизбрани катерачи с извънземни умения. Моят идол и вдъхновител в планинарството Джо Таскър е описал 2 незабравими приключения в Гарвалските Хималаи - страховитото спускане от Дунагири, където двамата с Дик са отвъд физическото изтощение и по чудо се спасяват, както и знаменитото изкачване на отвесната западна стена на Чангабанг, при което двамата с Пит използват хамаци за нощуване по стената! Много бяха безсънните нощи в мисли по тези непознати светове и този блян остана дълбоко запечатан в душата ми. Гарвалските Хималаи далеч не са известни и високи като същинската част на планината (основно са 6-хилядници и по-рядко 7-хилядници), но безспорно лидерстват при красотата и виртуозните форми на своите върхове!
Трекингът и изкачването са за средно подготвени туристи, които могат спокойно да правят преходи в Пирин, Рила и т.н. Трябва просто да сме екипирани добре за студ, да нямаме проблем със спането в палатка, да направим успешна аклиматизация и да имаме солидно изградена имунна защита против настинки и друг вид простудни заболявания! Преди да ви запозная по-детайлно с този дял на планината и маршрута, ще обобщя, че това е пътешествие сред по-неизвестен район, с по-трудни преходи от стандартните към базовите лагери на Еверест, Анапурна и т.н., спи се на по-сурови условия (палатки по високите плата и край ледниците), но върховете са забележителни и гледките са изключително впечатляващи и панорамни!!! Връх Гаруда не е технически сложен, но предлага панорамна гледка към едни от най-зашеметяващите върхове не само на Хималаите - мечтаните от детството - Чангабанг, Нанда Деви, Дунагири, Каланка и много други! След като преди 2г проведохме успешна екпедиция в Западния дял на Гарвалските Хималаи - Шивлинг, Меру, Талай Сагар, Багирати, сега мечтаем ударно за Източния!
Програма
Ден 1
Полет от София до Делхи - столицата на Индия. Трансфер и настаняване в хотел. Разходка из града, ако имаме време следобяд според разписанието на полета.
"Отбих се вкъщи да видя родителите си, които постепенно бяха приели факта, че за мен пътуванията в планината са нещо повече от гола приумица. Винаги се стараех да отида у дома преди тръгване и да кажа довиждане, като никой от нас не желаеше да признае, че това може да е последно сбогом."
Ден 2
Закуска и отпътуване от Делхи към Харидвар и Ришикеш. Пътуването до Харидвар е с влак (4:45ч) с неочакван лукс - климатик, храна на няколко пъти, а от там до Ришикеш трансфер с минибус (1ч). Настаняване на хотел. Вечерта е отредена за разглеждане на градчето. Ришикеш е известен като градът-световна столица на йогата! :)
"Нашата решителност сигурно бе вдъхнала не по-малко респект у околните и явно бе подействала увличащо, защото няколко дни по-късно Дъг Скот ми позвъни по телефона и помоли да дойде с нас. Дотогава изобщо не бях допускал, че може да тръгнем повече от двама души и сега, когато се откри възможност, осъзнах колко ми липсва самоувереност, когато ще катеря с човек, чиято репутация в алпийските среди ме караше да се чувствам изолиран и незначителен. Все едно дали щях да успея или не, предпочитах това да стане без зрители. Усетих, че и Пийт мисли по същия начин. Експедицията трябваше да бъде едно съвсем лично, наше преживяване. Беше виждал западната стена с очите си и заяви, че е извън човешките възможности, но все пак искаше да опита."
Ден 3
Закусваме и продължаваме с буса до Джошимат (270км; 10-11ч пътуване с почивки и обяд). Пътуването е бавно, защото има много завои и средната скорост не е по-голяма от 30км/ч. Настилка - асфалт. Съществена част от днешния ден е местността Девпраяг, където се сливат двете свещени реки Багирати и Алакнанда, образуващи най-значимата, свещена и голяма река на Индия - Ганг! Настаняване в Джошимат, вечеря и почивка.
"Най-вече уважавах г-н Капур (индийски офицер за свръзка) заради това, че той ни приемаше такива, каквито сме. В една страна, където голямото се счита за престижно и заможно, а малкото и незначителното се приема за бедно, този човек не прояви към нас никакви предразсъдъци. Изпрати ни на влака, който сменихме с раздрънкан автобус и напуснахме жегата на низините, за да попаднем сред швейцарския климат на Джошимат."
Ден 4
Закуска и пътуване до село Джума (2500мнв). Пътуването ще отнеме около 2ч, а след това започваме 1,5ч преход, който бележи началото на пешеходната част на експедицията ни. Достигайки лагера Руинг (2775мнв), се срещаме с нашия планински тийм - носачи, готвачи и т.н.. Отпускаме се и подготвяме за първата нощувка на палатки! :) Вечеря. От днес докато се върнем отново до Джошимат ще ни бъдат подсигурени храна и напитки по цял ден! Само днес, за прехода от Джума до Руинг, ще сме на сух пакет за обяд.
"Но не заради тези неща Пийт беше в моите очи подходящият човек за Чангабанг. Привлякоха ме не постиженията му, а отношението му към света, което предусещах. С някои хора не е наложително да си катерил, за да знаеш, че имате еднаква нагласа и носите един и същи дух."
Ден 5
Ставаме, сгъваме спалните чували, стягаме раниците, закусваме и потегляме към селцето Дунагири (3600м.н.в.)! Пътеката е дълга около 10км и ще ни отнеме между 5 и 6 часа да достигнем следващия лагер. Предстоят ни малко над 800м денивелация нагоре. Ще бродим през гора, като отвреме на време ще излизаме от нея и ще се любуваме на първия висок връх по маршрута - Хати Гори (6507м)! Жителите на село Дунагири мигрират според сезоните - лятото са тук, а зимата слизат на по-топло по поречието на река Алакнанда.
"Всъщност аз бях демонът, който го изкушаваше, и близките му приятели ме гледаха с явно неодобрение, угрижени къде съм го повел... Всички ние живеем с предубеждения към околните и Пийт виждаше в мое лице човек, принадлежащ към неопределеното общество на "тайфата", който изглеждаше по-сведущ от него в областта на социалните контакти. Молеше ме да го запознавам с момичета, с които винаги се държеше срамежливо и търсеше запознанство с тях, само за да води учтиви разговори. Ала под благородната любезност и учтивата дипломатичност избиваше неподозиран устрем и решителност, станеше ли въпрос за планини. На него можеше да му е неудобно да те помоли да го вземеш с колата или да му дадеш книга за прочит, но без сянка от колебание беше готов да поеме водачеството при трудно изкачване."
Ден 6
Ден шести ще ни предложи преход от с. Дунагири до Базовия лагер на връх Гаруда /4330мнв/! Разстоянието отново е около 10км и за около 6 часа бавно ходене ще достигнем целта. В началото ходим в гора, която не след дълго напускаме - вече пред нас се ширят все по-изящни върхари, като най-значимите, заради които сме дошли, се показват още преди лагера!!! Исторически ден, в който не можем да се наситим на гледки и фотоапаратите ни прегряват! От днес нататък ще бъдем в района ледника Багини! :)
"След Дунагири бях установил колко е важно да се отбелязват отминаващите дни с по едно изречение под формата на дневник, тъй че да не губиш представа за времето. Пийт беше скептичен относно стойността на моя подход като средство за възстановяване на събитията впоследствие. Противопоставих му се посредством собствения му прийом да цитира за по-голяма тежест признати капацитети, заявявайки, че според Греъм Грийн за писателя е по-трудно да забрави нещата, отколкото да си ги припомни. Сетих се само това и Пийт изрази съмнение относно автентичността на моя цитат."
Ден 7
Почивен ден! Днес сме длъжни да се съобразим с надморската височина и да спазим правилата за аклиматизация! Вече преминали 4000м, е опасно да насилваме организмите и затова оставаме в лагера. :)
"Постепенно задълженията и на двама ни се разграничиха. Сутрин Пийт ставаше пръв и правеше закуска, докато аз се излежавах, криейки се до крайна възможност от новия ден. Вечер пък аз приготовлявах основното ядене, докато Пийт се изтягаше в дъното на палатката, доволен, че може да почине непосредствено след завръщането ни."
Ден 8
Днес ще сбъднем една от големите си мечти - ще се доближим максимално до върховете Чангабанг и Каланка като достигнем до лагер 1 на Чангабанг (5300мнв)!!! Безпредметно е да ви описваме за какви изящни стени на върховете става въпрос - намираме се в нереална приказка и всичко е изваяно по един перфектен начин! Около нас ще бъдат, освен гореспоменатите върхове, Гаури Парбат (6708м), Саф Минал (6911м), Риши Пахар (6992м), Дунагири (7066м), Тришул (7120м) и други! Паметен ден, който ще помним вечно! :) Връщаме се обратно в Базовия лагер на Гаруда (6 часа преход в двете посоки) и като част от аклиматизацията за връх Гаруда!
"Обектът на мечтите ми стърчеше пред нас все така труден и непостижим както при първата ни среща. Едногодишното му присъствие в мислите ми с нищо не беше смекчило шеметните му очертания, с нищо не ме беше подготвило за новия ни, този път действителен сблъсък...
Съобщиха ни и тъжната вест за смъртта на една 21 годишна девойка при изкачване на връх Нанда Деви. Момичето също се казвало Нанда Деви и била дъщеря на американски алпинист, участник при първопокоряването на върха преди много години. Сега се върнал заедно с нея под Нанда Деви, за да осъществят едно паметно изкачване на един красив връх от едно красиво момиче със същото име. За нещастие тя се разболяла, но продължила нагоре и накрая починала. Потресаваща история. Пожелахме си успех и всеки тръгна по своя път."
Ден 9
Преход от Базов лагер до Щурмови лагер (5000мнв) и обратно до Базов лагер (6-7ч) - продължаваме аклиматизацията! Тръгваме рано, за да приключим прехода ранния следобед и имаме време за почивка.
"Пийт сподели колко тежко му е било горе в мъглата при постоянно увеличаващия се наклон на скалата, чийто цепки прогресивно се губели, а той трябвало да катери напред без никакви гаранции, че ще намери удобно място за спиране, преди въжето да свърши и силите му напълно да се изчерпят. Това бяха страхове, с които той предварително се беше примирил, страхове, които се появяваха, когато застане сам срещу скалата, чиито трудности би могъл да преодолее единствено чрез висше майсторство, като пренебрегне опасностите, за да не наруши необходимата концентрация за разрешаването на проблема, и с пълното съзнание, че се е подложил на изпитание, което сам е търсел... Тежкото изпитание на висящите биваци и на дните без подслон от бурните ветрове придаде на върха жесток облик, който не ни беше познат. Хвърляйки поглед назад, докато бързахме надолу към базовия лагер, двамата приличахме на деца, които уплашено и неразбиращо поглеждат към огъня, причинил им неочаквана болка. Нашата увереност, затвърдила се по време на лесното напредване до леденото поле, сега беше разклатена; успехът вече не зависеше единствено от упорито постоянство."
Ден 10
Закусваме и потегляме за атака! Ранния следобяд отново сме в щурмовия лагер на 5000м (4 часа преход и 550м денивелация). Почиваме следобяд и вечерта и се стягаме за щурм, който ще започне още преди полунощ!!!
"От само себе си се разбираше, че ще предприемем нов опит. Вярно, че щяхме да изпуснем резервациите си за обратния полет до Англия, а Пийт щеше да пресрочи с много дни отпуската си и в крайна сметка трябваше да се примири с перспективата да загуби службата си. Бяхме преминали такава голяма част от стената и се чувствахме така близко до момента, в който щяхме да узнаем със сигурност дали изкачването е осъществимо или не, че просто не можехме да си наложим да обърнем гръб на Чангабанг, за да спазим някакви дати. Родителите ни и приятелите също щяха да се разтревожат, но липсата на контакт с външния свят ни лишаваше от възможности за промяна на взетото решение. Върхът беше нашият основен стимул и той естествено надделя... Останахме да починем един ден, притаили дъх да не би Чангабанг да забележи, че отново сме придобили самоувереност и смятаме да излазим до челото му. Лежахме сгушени в нагрятата от Слънцето найлонова бърлога, ядяхме, дремехме и през отворения вход се наслаждавахме на великолепната панорама, видима от шеметното ни гнездо хиляда метра над ледника"
Ден 11
Ден 12
- Западнаха стена на Чангабанг? Бордман и Таскър?
Чаши с лимонов чай и парчета сирене "Пармезан" бяха натикани в ръцете ни; сториха ни място и тутакси се потопихме в сладостта на отправеното към нас възхищение; изпитвахме неизбежната гордост от нашето постижение и жадно поглъщахме похвалите на новите ни познати."
Ден 13
Последен ден на преход (от с. Дунагири до с. Джума), след който предстои и кратък трансфер до Джошимат, където ще се настаним на хотел и изкъпем "като хората"!!! :) :) :) Това е и последният ни ден на пълен пансион, след който се сбогуваме сърдечно с готвачите и носачите, с които сме се сприятелили и почти 10 дни сме били като едно семейство! :)
"Жената ми отговори, че е станал нещастен случай и аз си помислих, че това я задържа в базовия лагер, представяйки си как някой от американците си е счупил ръката и сега бавно слиза с чужда помощ, а тя го изчаква, за да тръгнат заедно с остатъка от багажа. Постепенно осъзнах егоистичното тщестлавие, на което се бяхме отдали двамата с Пийт, като се опивахме от собствения си успех, докато други алпинисти не бяха имали толкова голям късмет. Опитах се да проява някаква загриженост за случилото се, което беше осуетило техните намерения.
- Много съжалявам. Пострада ли някой?
- Да. Четирима души загинаха.
Този отговор предизвика пълен обрат в моите мисли - беше толкова неестествен и различен от очакваното, както би могло да се получи в разговор с луд човек. Сега ми предстоеше да се нагодя към този ужасен факт, да го приема и проумея."
Ден 14
Приключването на експедиционната част на екскурзията не е край на емоциите и сбогуване с Планината!!! Днес сме предвидили (ако времето е хубаво) да ви покажем самата Нанда Деви - един от свещените за хиндуистите върхове, която няма да можем да видим предишните дни! Нанда Деви е най-високият връх на Гарвалските Хималаи. Със своята височина от 7821м се нарежда на 23-то място в света по височина, но е доста по-труден връх от повечето по-високи от него! Допреди 1975г, когато Кралство Сиким става част от Индия и Кангчендзьонга става най-високият връх на Индия, Нанда Деви е била първенец на държавата! Със сигурност Нанда Деви е най-високият индийски връх, когато става дума за връх, изцяло разположен на територията на Индия (Кангчендзьонга е граничен с Непал)! Биоразнообразието в района на Нанда Деви дава основание за обявяването на защитена зона, в която сме били и ние по време на експедицията - Национален Парк "Нанда Деви"! Сакралния връх ще зърнем от Аули - първия ски курорт на Индия! До там ще достигнем с бус, но ако има желаещи, могат да го направят с лифт (4км) - най-дългият в Азия!!! :) От там ще се разходим до местността Горсон Бугял, от където ще се насладим на феноменални гледки към Тришул, Дрон Парбат и Нанда Деви! Не стига всичко това, а и до нас ще бъде извънземното езеро Чатракунд, което тотално ще заплени душите ни с изумителна красота!!! Идеално място за пикник, където ще хапнем, за да е пълно щастието! :) Вечерта сме отново в Джошимат.
"Повече от месец двамата с Пийт отправяхме предизвикателство към смъртта и в крайна сметка се отървахме невредими, за да се върнем и обявим пред света своя успех. Ала сега се натъкнах на обратната страна на същата монета. Жената до мен разказваше как нейният съпруг е избрал да играе '"нашата игра", но е загубил заедно с тримата си приятели. Чувствах, че думите ми - думи на човек, който постоянно играе тази игра, - звучат повърхностно. Избягах от палатката, по-далеч от топлината и безгрижното бърборене, и загледан в звездите, оставих хладния нощен въздух да ме прониже."
Ден 15
Закуска и пътуване до Ришикеш и Харидвар по обратния път (270км; 9-10ч). Привечер хващаме влака от Харидвар за Делхи и късно вечерта се настаняваме на хотел в столицата. Остават ни полетите до дома, за който сме закопняли, но ние сме препълнени с емоции и преживявания, че някак тъжим вече за Индия! :)
"В продължение на близо две години бях изцяло погълнат от идеята да изкача три алпийски обекта. Всичките бяха различни, като всеки един за дадения момент по своему представляваше най-голямото изпитание, което можех да си представя. И трите изпита бяха взети успешно и това направо ме стъписа. Чувствах се смутен от факта, че съм успял. В известна степен щеше да бъде по-успокояващо, ако се бях провалил. Успехът остави у мен тревожния натрапчив вкус накъде да се отправя по-нататък - към нещо по-трудно и по-голямо? Докъде щеше да ме отведе всичко това?"
Ден 16
Закуска. Трансфер до летището. Полети Делхи - София.
"Двамата с Пийт бяхме като един човек - ако се наложеше, единият говореше и заради другия - по време на шестседмичното ни съжителство в крайно тежки условия помежду ни се създаде приятелство, което не се нуждаеше от думи...
Ако бях загинал, не бих искал близките ми да скърбят, защото щях да умра при осъществяване на амбициите си, тласкан от устрема и виталността, благодарение на които печеля приятели и врагове в градския живот. Ако не се занимавах с нещо, изискващо крайно отдаване, ако не бях насочил енергията си в алпинизма, нямаше да бъда човек, когото обичат и мразят, а някаква посредствена отрепка."
Кликни на някоя от снимките, за да видиш Галерията
Цени:
Записване до 7 юни 2024г:
Цената включва:
Цената не включва:
Записване за екскурзията и плащане:
Екипировка: