Ниво: Средно напреднали Научете повече за нивото
Врачанска Планина е една от любимите ни дестинации за пролетни преходи. А през април е най-вълнуваща, защото освен на прясно раззеленените гори, можем да се насладим и на водопадите ѝ. Поради карстовата структура на планината, тяхното пълноводие е съвсем кратко, но пък и деретата, в които се спускат, са не по-малко привлекателни.
Ден 1:
Поемаме от СУ „Св. Климент Охридски“ в 07:30ч, за да се отправим към Враца. Оставяме буса на изходния пункт, нарамваме багажа и се отправяме към първата ни цел за деня – местността Избата – тясно свързана с българската история и последните мигове на Христо Ботев. Пътьом, обаче, ще хвърлим поглед от панорамна площадка към вълнуващата гледка с водопад Шопката (77м). Стигайки в местността Избата, ще си припомним драматичните събития от 20-ти май 1876г., докато си правим почивка на хубава беседка точно в поднобието на скалистия хребет Качуля. Следващата ни цел м водопад Женската вода (45м.), скачащ сред скалите на красивия Чукарски дол. Ще се насладим на страхотна панорама към града и хълма Веслец, а при повече късмет, може да зърнем и реещите се лешояди. След като се полюбуваме на красотите му, продължаваме към съседното дере, откъдето по стръмна пътечка ще достигнем до друг водопад – Рипалото (38м.). Като се насладим и на него, се връщаме малко нагоре, за да продължим по черен път към водопад Скакля – най-високият непостоянен водопад в България, като се надяваме, че той ще ни се разкрие в пълната си прелест с неговите 140м. След кратката почивка за обяд и наситения с водопади ден, е време да се качим и на някой връх. А най-близкият е Марков камък (1016 м.н.в.), който ни дава възможно най-прекрасната панорама към скалите на Вратцата и цялото ждрело. Възхитени от гледките се спускаме директно към ждрелото, за да се полюбуваме на скалите и от друг ъгъл. Придвижваме се до транспорта и заредени и щастливи се настаняваме в мястото за нощувка.
Дължина на прехода: 15.0км
Обща денивелация: +1175 / -1135м
Очаквано времетраене: около 6-7 часа преход
Ден 2:
Вторият ден ще ни предложи не по-малко вълнуващи преживявания. След като закусим добре, се отправяме до местността „Кошарите,“, където оставяме транспорта и тръгваме на нашето пешеходно приключение. Вървим по полегат черен път през равни поляни и тук таме малко габърови гори. От време на време, може да срещнем някой кон или катър, което не е необичайна гледка за тази планина. Неусетно пред нас изниква и целта ни за деня – вр. Стрешеро. С ясноразличим профил, може и да ни се стори стръмен за изкачване, но това далеч не е така. Озоваваме се на обширна поляна, откъдето за пръв път можем да се досетим какви епични гледки ще ни очакват горе. Долината към Лютаджик, Горно и Долно Озирово впечатлява с надвисналите скални отвеси. Щем, не щем, тук равното свършва и трябва да започнем да се изкачваме към върха. Естествено, изоставяме пътеката и започваме да се провираме покрай храстите и тънки дървета. Умело слаломирайки между тях, виждаме как теренът започва да се променя. Ливадите отстъпват на типичния за тази планина карст, оформен в най-различни фигури и ни се струва, че сякаш са издялкани от човешка ръка. Няма да се лъжем - тук може и да ни се наложи малко да използваме и ръцете си, защото понякога камъните се хлъзгат, но със сигурност знаем, че усилията ни ще бъдат възнаградени. И първото доказателство идва скоро след това, когато, движейки се близо до ръба на скалата (но на достатъчно безопасно разстояние, разбира се) се озоваваме на скална издатина, от която отвесите ни впечатляват и респектират. Правим няколко снимки и продължаваме нагоре. Финалният участък може и да ни е малко по-труден, отколкото ни се иска, но това е за кратко и неусетно, а сякаш и неочаквано, се озоваваме на най-високата точка на дела – вр. Стрешеро (1215 м.н.в.). От тук с възхита започваме да се въртим на всички посоки, защото гледките във всяка са коя от коя по-вълнуващи. Правим почивка, снимаме на воля, хапваме и потегляме към другата страна на върха. Пак без пътека, но по далеч по-удобен за ходене терен, в чудна букова гора, се спускаме в посока „Дълбоките валози“ – наистина впечатляващи, обширни релефни образования. По приятни пътечки достигаме до асфалтовия път, малко над х. Леденика. Следващата ни цел е панорамна площадка до бившия седалков лифт, откъдето ще се насладим и на обещаните по-рано панорами към скалите на Вратцата и Згориград. Имаме два варианта да стигнем до тук – по-дълъг през пещера Леденика и по-кратък – покрай. А ако остане време, сме ви приготвили и изненада, която отстои само на 15км от гр. Враца и ще сложи финалния акорд на нашето вълнуващо приключение.
Общо преход за деня около 15км по дългия вариант или 14 км по краткия
Обща денивелация: +/- 760м
Очаквано времетраене на прехода: около 6-7 часа
Кликни на някоя от снимките, за да видиш Галерията.
Цена: 159лв
Цената включва:
Цената не включва:
Записване за екскурзията и плащане:
Важно!
Екипировка: