Ниво: Средно напреднали Научете повече за нивото
Врачанска Планина има специално място в сърцата ни и всяко посещение там е експлозия от емоции, вълнуващи моменти и незабравими гледки. Вече няколко пъти сме ви правили свидетели на красотите в тази живописна планина, но досега винаги сме бродили в два от трите ѝ дяла – Базовски и Беглички. Е, дойде време това да се промени и да се насочим към, може би, най-дивата част от планината (въпреки, че там се намира пещера Леденика и едноименната хижа). Ние, естествено ще минем встрани от утъпканите пътеки и ще се възхитим на панорамите от първенеца на планината – вр. Стрешеро (1215 м.н.в.)
Програма:
Тръгваме в 07:00 ч. от спирката на 280 на гърба на СУ (ул. Шипка). За около час и половина достигаме гр. Враца и прохода „Вратцата“, където вратовете ни се изкълват в опит да видим най-високите части на скалите. Малко по-късно днес ще се радваме на умопомрачителна панорама към тях от високо. От тук започва изкачването ни по чисто нов, живописен път до местността „Кошарите,“, където оставяме транспорта и тръгваме на нашето пешеходно приключение.
Вървим по полегат черен път през равни поляни и тук-таме малко габърови гори. От време на време, може да срещнем някой кон или катър, което не е необичайна гледка за тази планина. Неусетно пред нас изниква и целта ни за деня – вр. Стрешеро. С ясноразличим профил, може и да ни се стори стръмен за изкачване, но това далеч не е така. Озоваваме се на обширна поляна, откъдето за пръв път можем да се досетим какви епични гледки ще ни очакват горе. Долината към Лютаджик, Горно и Долно Озирово впечатлява с надвисналите скални отвеси.
Щем, не щем, тук равното свършва и трябва да започнем да се изкачваме към върха. Естествено, изоставяме пътеката и започваме да се провираме покрай храстите и тънки дървета. Умело слаломирайки между тях, виждаме как терена започва да се променя. Ливадите отстъпват място на типичния за тази планина карст, оформен в най-различни фигури и ни се струва, че сякаш са издялкани от човешка ръка. Няма да се лъжем - тук може и да ни се наложи малко да използваме и ръцете си, защото понякога камъните се хлъзгат, но със сигурност знаем, че усилията ни ще бъдат възнаградени. И първото доказателство идва скоро след това, когато, движейки се близо до ръба на скалата (но на достатъчно безопасно разстояние, разбира се), се озоваваме на скална издатина, от която отвесите ни впечатляват и респектират. Правим няколко снимки и продължаваме нагоре. Финалният участък може и да ни е малко по-труден, отколкото ни се иска, но това е за кратко и неусетно, а сякаш и неочаквано, се озоваваме на най-високата точка на дела – вр. Стрешеро (1215 м.н.в.). От тук с възхита започваме да се въртим на всички посоки, защото гледките във всяка са коя от коя по-вълнуващи. Правим почивка, снимаме на воля, хапваме и потегляме към другата страна на върха. Пак без пътека, но по далеч по-удобен за ходене терен, в чудна букова гора, се спускаме в посока „Дълбоките валози“ – наистина впечатляващи, обширни релефни образования. По приятни пътечки достигаме до асфалтовия път, малко над х. Леденика. Следващата ни цел е панорамна площадка до бившия седалков лифт, откъдето ще се насладим и на обещаните по-рано панорами към скалите на Вратцата и Згориград. Имаме два варианта да стигнем до тук – по-дълъг през пещера Леденика и по-кратък – покрай асфалтовия път. А как ще го направим зависи от това колко е напреднало времето. Но както и да го направим, със сигурност финалните гледки към тази наша малка Тоскана ще оставят задълго спомени в съзнанието ни. Отправяме се заредени обратно към София и очакваме с нетърпение следващото ни завръщане тук.
Общо преход за деня около 15 км по дългия вариант или 14 км по краткия
Обща денивелация: +/- 760 м
Очаквано времетраене на прехода: около 7 часа
Кликни на някоя от снимките, за да видиш Галерията.
Цена: 69лв
Цената включва:
Цената не включва:
Записване за екскурзията и плащане:
Важно!
Екипировка: