Анапурна - човек е по-голям от мечтите си - част 3

Кликни на някоя от снимките, за да видиш Галерията

14. "Като стигнеш Върха, не спирай да се катериш"

Морис Ерцог, ръководител на първата успешна експедиция до Анапурна, изкачва Върха заедно с Луи Лашенал в началото на мусона, 3-ти юни 1950г, но оцеляват по чудо, премръзнали до краен предел. Шерпите ги свалят на гръб до цивилизацията! Получават редица ампутации на пръсти на крайниците и чак след години успяват да проходят. Цели две години Морис се лекува в клиника във Франция и пише книгата си за Анапурна, прикован на легло там. Завършва я така:
„Анапурна, към която се отправихме с празни ръце, се оказа съкровище, с което трябваше да живеем до края на дните си. Осъзнали това, ние отгърнахме страницата – новият живот започна. В човешкия живот съществуват и други Анапурни.“

Сутринта се снимахме се с табелата „Анапурна – Базов лагер“ и обърнахме гръб на Анапурна. Една мечта беше постигната. Мислено казах “ чао“ на нашия връх и продължихме напред! Следващите 2 дни бяхме понастинали, но извървяхме обратният път до Чомронг, от където се отделихме по нови, неотъпкани пътеки. Благодаря на пълничката леля от Бамбу, чийто врял душ ме върна към живота! :) Хималайската есен продължаваше да бъде крайно благосклонна за нас и в единадесетия ни ден в най-високата планина на Земята. Подвласни на сентенцията, че животът не е крайна точка, а начин на пътуване, ние се отдавахме на всяка секунда там. И благодарение на тази нагласа, чудесата около нас се редяха! Пътят към Тадапани се оказа по-вълшебен от който и да било досега. Рододендроновата гора беше толкова чаровна и цветна, че дори и холивудска продукция не можеше да пресъздаде тази истинска феерия от цветове! Местните продължаваха така старателно и ентусиазирано да берат “кодо“ – растителна култура, която се ползва за много храни и направата на непалски вид ракия, наречен “ракши“, че напомняха на усмихнати български жътварки, отпреди 30-тина години. :) По едно време налетяхме на поредния необозначен разклон. Недалеч на слънце се припичаше една самотна дама и аз я попитах накъде е пътеката. Тя посочи надолу и аз я послушах съвсем безгрижно. Малко по-късно Ивака ме догони с новината, че това е грешния път и аз се заизкачвах обратно нагоре. На разклона ми бяха сервирани извинения, тъй като и нея са я опътили грешно, но аз отвърнах, че мога да бъда компенсиран с бира! :) Тадапани е разположено на билото, на около 2600м и ни предложи нов пакет мечтани емоции. По едно време, малко преди да стигнем, от баира над нас се бяха засилили галопиращи магарета – твърде рядка и незабравима гледка. Скрихме се зад близки дървета, за да подсигурим здравето и живота си! За първи път в нашето пътешествие имахме възможността да се насладим на чудна и весела вечер край печка с неповторима интернационална компания. Изживяхме магически моменти под ритмите на китарни изпълнения на местни песни. Веселието бе несравнимо. Непалският дух бе проникнал вече дълбоко в нас и хубавите мигове се изсипваха щедро! Дамата, упътила ни грешно по-рано днес, се бе оказала в същата лоджия. Тя се движи почти успоредно с нас и на другия ден, като имахме възможността да обменим интересни мисли с нея относно пътешествията. Кристина, родом от Бавария, но живееща в Хамбург, бе тръгнала за Израел, но несигурността там я бе насочила към Непал. Поканихме я на туризъм в България и продължихме по пътя си.

15. Даулагири

Даулагири се появи изневиделица като позацапан и натрапчив облак между преминаващите мъгли! Чудовищното му туловище доминираше над тихата долина на Кали Гандаки. Първото му показване бе кратко – колкото да ни приветства и подчини. Спомням си и цял живот ще помня как хвърлих раницата и започнах да вия и да се вайкам: „Аааааааааааааааа, Даулагири, Даулагири... Ти луд ли си, ‘е, ти луд ли си, ти нямаш акъл в главата...“ 8172 метровият, седми по височина връх в света, бе обект на нашето ново специално внимание. Двата вироглави осемхилядника (заедно с Анапурна) се издигат брутално над Кали Гандаки и по този начин правят речната долина най-дълбоката в света (почти 7 хиляди метра от коритото на реката)! Бях чел много за Даулагири като малък, но реалността, когато го видиш, те стряска. Спуснахме се в Горепани и потънахме в ниската мъгла. Даулагири щеше да изплува само след няколко часа по изгрев от Пуун Хил, близко връхче (3210м), от което се наблюдават като на длан Анапурна и Даулагири, особено завладяващо при изгрев! Преживяването да видиш 2та осемхилядника по изгрев е лично изживяване, което може да бъде помрачено от огромните тълпи народ, които ежедневно посрещат изгрева на Пуун Хил. Не може да бъде помрачено усещането от срещата ни с двама непалци, късащи билетчетата за гореспоменатия хълм. Имаше нещо сюрреалистично в това да се движиш в 5:30ч сутринта нагоре, челника да бъде твой ням спътник и навигатор и да чуеш двамата непалци да слушат “Shine on you crazy diamond”! Чудесата на Пътя не спяха и не стихваха. Горе е Божествено! Източният ледник на Даулагири сякаш "извира" от билото под Върха! Цялата верига на върховете край Даулагири изглеждат някак невзрачни зад този самотен титан. От близката ни страна Южна Анапурна се бе изострила неимоверно и заедно с главната Анапурна и далечният вече Мачапучре ни връщаха към едни съкровени спомени от отминалите няколко дни!

Вечерта в Горепани се черпихме с палачинки с мед и банан и стигнахме до извода, че когато мръсните дрехи станат 3 пъти повече от чистите, пътешествието е към своя край. Само вечер по-късно осъзнахме, че докато не кацнем на летище София положителните емоции няма да имат край! Последната ни вечер в Хималаите беше белязана от нови и атрактивни веселия. Срещнахме се с куп нови приятели, насладихме се и на още местна музика и играхме карти до захлас с много смях и шеги! Истински се радваме, че споделихме тази вечер с финладките Рета и Хана, иранецът Азис, който живее и работи в Катар, непринудените индонезийци Моте (както го наричаха), компания и техният луд, луд водач, както и нашата любезна хазяйка! Малко по-късно разбрахме, че Моте, както и ние започнахме да го наричаме, на индонезийски означава ‚дебел‘, а в действителност се казва Рио! :)

16. 8 часа разлика

В Похара се видяхме с Джон, но енергията от срещата ни в Планината се бе притъпила. Митака пък ни отведе да хапнем най-накрая митичния Дал Бат – местно ястие (ориз, месо, къри, яхния, боб, леща и т.н.), с което може да се тъпчеш до припадък, тъй като веднъж поръчвайки си, могат да ти допълват колкото си посикаш, без да се променя цената! :)

Едвам хванахме самолетът за Доха. Седнахме до прозореца да гледаме Хималаите за довиждане. Самолетът обаче така се извъртя, че безбройните бели великани блеснаха от другата страна. Надигнахме глава с надежда, ако не да снимаме, то поне да видим нещо познато. Петнасетина минути по-късно сякаш зърнахме Хиунчули в масива на Южна Анапурна, която бе в мъгла. Понеже не бяхме сигурни дали са те, ни трябваше неопровержимо доказателство. И то не закъсня – секунда по-късно ландшафта бе прободен от единственият и неповторим Мачапучре! Когато боговете говорят, ние просто мълчим. С него започнахме и с него завършихме нашата одисея! Бяхме уловили най-голямата „риба“ в живота си. :)
В Катар се възползвахме от правилото, че ако в следващите поне 8 часа няма полет по нашата дестинация, авиокомпанията ни урежда хотел. Останалото са гевезелъци и баровска история. Поогледахме част от Доха и отпочинали и нахранени се качихме на самолета за София. Над плътната облачност на България стърчеше само първенеца на Стара планина – Ботев! По-нататък Рила и Витоша бяха почти цели пред нас. Изненадите не свършиха с кацането ни на терминала, но това ще оставя за себе си... :)

17. Послепис

„Сега мечтая за нежното докосване на жени, за птичи песни, за аромата на пръстта, смачкана в дланите ми и за ярко зеления цвят на растенията, които старателно отглеждам. Търся да си купя земя и ще я обсипя с елени и диви прасета и птици и канадски тополи и кленове и ще направя езеро и патиците ще идват и риби ще се издигат в ранния вечерен сумрак и ще хващат насекоми. Ще има пътеки през тази гора и ти и аз ще се изгубим в меките гънки, които се разтварят от земята. Ще стигнем до ръба на водата и ще легнем на тревата, и там ще има малък, ненатрапчив надпис, на който ще пише: ТОВА Е ИСТИНСКИЯТ СВЯТ, МОМЧЕТА, И НИЕ СМЕ ИСТИНСКИ В НЕГО.“